Европа предлага многообразие от варианти на агроекологично развитие
В исторически план селското стопанство е било местно дело, при което земеделските стопани произвеждат достатъчно храна, за да изхранват семейството си или да обезпечават местната общност. Но в процеса на индустриализация, урбанизация и увеличаване на броя на населението селското стопанство става все по-интензивно. Въпреки че се постигат по-ниски разходи и увеличаване на производството, тези постижения често се правят за сметка на околната среда. Сега, когато светът се бори с последиците от изменението на климата, съществува спешна нужда да балансираме отново нашата селскостопанска система с правилната комбинация от устойчивост и производителност. „В този смисъл увеличаването на прилагането на агроекологични подходи е от основно значение за гарантиране на устойчивото производство на храни в бъдеще“, заявява Джералд Шварц, изследовател в Thünen Institute of Farm Economics. За постигането на този баланс помага финансираният от ЕС проект UNISECO (Understanding and improving the sustainability of agro-ecological farming systems in the EU). „Нашата цел беше да засилим устойчивостта на европейските земеделски системи чрез съвместно съставяне на подобрени стратегии и стимули за преход към агроекологично земеделие“, обяснява Шварц, който координира проекта. Агроекологията прилага екологичните концепции в земеделието. По-специално, тя насърчава земеделие, което работи за смекчаване на изменението на климата, свеждане до минимум на въздействието на селското стопанство върху дивата флора и фауна и върху природата, и даване на възможност на земеделските стопани и общностите да се възползват от устойчивостта.
Адаптиране на решения спрямо местните нужди
Според Шварц основната цел на проекта е да се определи портфолио от действия и политики за прехода към агроекология. „Искахме да предоставим конкретни доказателства за това как селското стопанство може да помогне на Европа да се справи с предизвикателствата на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, като същевременно позволява устойчиво производство на храни и насърчаване на динамични селски икономики“, отбелязва той. За целта изследователите проведоха целеви проучвания в 15 различни европейски държави, всяко от които включваше различен социално-икономически, екологичен и културен контекст. Изследователите също така проучиха как мащабното прилагане на агроекологични практики ще повлияе както на местните земеделски стопанства, така и на европейската продоволствена система. Проектът UNISECO установи, че няма универсално решение за преминаване към устойчиво земеделие. Всъщност агроекологията работи най-добре, когато е съобразена с местните нужди. „Изследването ни показа, че са възможни много варианти на агроекологично развитие в Европа и, когато то се постига чрез по-широки промени в хранителната система, не компрометира нашата продоволствена сигурност“, добавя Шварц. Проектът също така показа как агроекологията може да допринесе за околната среда, напр. чрез увеличаване на многообразието от видове и местообитания. „Агроекологията може също да помогне за смекчаване на изменението на климата и да подобри способността ни да се адаптираме към неговото въздействие, като насърчава, например, образуването на хумус и улавянето на въглерод в дървесната биомаса“, отбелязва Шварц.
Овластяване на селските общности
Освен че демонстрира ползите за околната среда от агроекологията, проектът работи и за споделяне на знания за икономическите възможности на устойчивото земеделие чрез диалог наука-общество-политика. „Ако искаме агроекологията да успее, трябва да увеличим капацитета на местните действащи лица“, твърди Шварц. „Въпреки че този процес започва от земеделския стопанин, той трябва също така да включва собственици на земя и други действащи лица от селските общности и вериги за създаване на стойност“. Тук проектът изтъкна сътрудничеството между земеделските стопани в области като споделено съхранение, преработка и маркетинг и демонстрира вериги на стойност на ниво общност, които свързват земеделските стопани с местните ресторанти, училища и търговци на дребно. „Залагайки на повече „рискови действия“, земеделските стопани имат пряка връзка с успеха на земеделските системи“, добавя Шварц. „Те също така ще имат повече ползи, като по този начин се гарантира, че агроекологичните системи могат да се развиват с ограничена обществена подкрепа“. Въпреки че самият проект вече е завършен, земеделските стопани и другите заинтересовани страни могат да продължат да използват богатството от знания, които бяха натрупани по UNISECO, чрез Центъра за агроекологични знания.
Keywords
UNISECO, агроекология, устойчивост, устойчиво земеделие, земеделски стопани, селски общности, селско стопанство, изменение на климата, производство на храни, биоразнообразие
