Персонализирани селскостопански решения за опазване на почвите в цяла Европа
Една от основните прогнозите в доклада на ЕС „Перспективи за развитие на селското стопанство за периода 2019—2030 г.“ е, че общата площ на земеделските земи ще намалее през следващите 10 години. Това се дължи изцяло на повишаване на производителността, но тази прогноза поражда и друг въпрос. Ако продължаваме да изискваме повече от по-малка по площ земя, няма ли непоправимо и безвъзвратно да изтощим почвите? За да не се допусне това, при проекта SOILCARE (Soil Care for profitable and sustainable crop production in Europe) се проучват вариантите за запазване на конкурентоспособността на европейското селско стопанство и същевременно намаляване на неговото въздействие върху околната среда. „Европейците все повече искат храни с добро качество, които не се отразяват неблагоприятно на околната среда, а изменението на климата подсилва тази нужда. Става дума за създаване на устойчиви продукти, опазване на почвите и поддържане на рентабилността“, заявява Руди Хесел от Института за изследвания в областта на околната среда във Вагенинген, изследовател специалист по ерозия на почвите и координатор на проекта. Екипът на проекта постига този крехък баланс с една нова концепция за подобряващи почвата растениевъдни системи. Концепцията е нова не само поради това че обхваща както устойчивостта, така и рентабилността, но и поради подхода, който се прилага към всеки един от тези аспекти. Рентабилността се възприема не само като производствени обеми, както отбелязва Ръсел Хесел. „За нас рентабилността е баланс между разходите и приходите. Следователно, ако разходите могат да бъдат намалени, например чрез използване на по-малко торове и химикали, рентабилността може да се запази положителна дори и ако има известен спад в нивата на производство“. Това е от решаващо значение, тъй като опитите в миналото за преминаване към по-устойчиви методи на производство често водеха до по-ниска производителност. Макар Европа да може да си позволи лек спад на селскостопанската продукция, това не бива да се извършва за сметка на земеделските стопани, които трябва да получат по-добра цена за продуктите с по-добро качество. „Искаме също така да избегнем ограничаването на нашия анализ на разходите до фактори, които могат да бъдат представени в парично изражение. Ние включваме сред факторите цялото общество, тъй като производствените методи имат множество въздействия върху различни екосистемни услуги. Те могат да се забележат не само при отделните терени, но и извън тях“, обяснява Ръсел Хесел. Когато става дума за устойчивост, при проекта SOILCARE се прилага решение, което според екипа е „наистина цялостен подход“. При този подход, разбира се, се разглеждат биофизичната устойчивост, но така също и икономическите, социалните и политическите фактори.
Подобряващи почвата растениевъдни системи за всички
Тъй като всяка държава има свои специфични климатични и социално-икономически особености, екипът на проекта избра общи 16 терена за проучване в цяла Европа, за да идентифицира подобряващи почвата растениевъдни системи с многообещаващ потенциал. При тези подобряващи почвата растениевъдни системи се вземат под внимание наличните методи, като подобряващи почвата посеви, торене, управление на обработването на земята и решения за предотвратяване на уплътняването на почвата. В Норвегия например екипът изпробва биологичен метод за намаляване уплътняването на почвите, растителни смеси за покривни култури и прецизно селско стопанство. Работата при 16-те терена продължава, но вече има разработена методология за наблюдение и оценяване на възприетите подобряващи почвата растениевъдни системи. Консорциумът извърши и обстоен анализ на въздействието на политиките върху възприемането и внедряването на подобряващи почвата растениевъдни системи. До приключването на проекта SOILCARE през август 2021 г. ще бъде изготвен интерактивен инструмент, който дава възможност на заинтересованите страни да определят най-добрите възможни подобряващи почвата растениевъдни системи според техните нужди. „Инструментът ще използва модел на земеползване в съчетание с биофизичен модел. Потребителите могат също така да симулират въздействията на политиките. За всяка категория подобряващи почвата растениевъдни системи понастоящем разработваме карти, които показват къде тези системи са подходящи и уместни. Ще използваме тези карти като входни данни за модела, който след това въз основа на местните условия ще дава насоки относно категориите подобряващи почвата растениевъдни системи, които са с многообещаващ потенциал“, добавя Ръсел Хесел. За завършване на пълния цикъл екипът на проекта работи и по изготвянето на „Доклад за подбора на добри алтернативи на политики“ на равнище ЕС и на равнище терени за проучване. Вече са публикувани три обзора на политики и Ръсел Хесел се надява, че изготвените по проекта препоръки относно политиките ще бъдат от полза при разработването на политики, стимулиращи възприемането на подобряващи почвата растениевъдни системи, а така също ще допринесат и за успеха на други инициативи на ЕС в областта на почвите.
Keywords
SOILCARE, изменение на климата, земеползване, селско стопанство, устойчивост, подобряващи почвата растениевъдни системи, подобряване на почвата, растениевъдни системи
