По-добре информирани земеделски стопани за по-добро качество на прясната вода
Всички ние искаме вода, която е кристално чиста, безопасна за пиене и без замърсители, които могат да увредят ценните екосистеми. Като цяло можем да си отдъхнем с облекчение: водата в ЕС сега е по-чиста, отколкото преди 25 години, основно благодарение на Рамковата директива на водите, която е насочена към опазване и подобряване на водите. И макар не всичко да е черно и бяло, заплахите за европейските ресурси от прясна вода, породени от някои селскостопански практики, не трябва да се омаловажават. Пестицидите продължават да бъдат голям проблем, както и излишъкът от хранителни вещества, което води до необичайно високи концентрации на нитрати и пестициди във водите. Към днешна дата половината от европейските води се считат, че са в лошо екологично състояние, а това налага необходимостта от по-добри практики на управление и ефективни мерки за смекчаване на последствията. През юни 2017 г. с тази мисия беше натоварен консорциумът на проекта WATERPROTECT (Innovative tools enabling drinking WATER PROTECTion in rural and urban environments). Както обяснява Ингеборг Йорис, изследовател във VITO и координатор на проекта: „По същество подходът на проекта включваше водене на диалог със земеделските стопани и други заинтересовани лица, информирането им за различните проблеми с качеството на водите, за които те може да не са били наясно преди, и за положителната роля, която те могат да имат, както и за решенията, които те биха могли да приложат“. Прилагането на образователен подход беше изключително важно, тъй като много земеделски стопани имат само обща представа за въздействието на селското стопанство върху околната среда. Някои земеделски стопани са по-слабо осведомени от други за екологичните проблеми в заобикалящата среда около техните ниви, нито пък са наясно за това как някои селскостопански практики представляват потенциална заплаха за питейната вода.
Седем лаборатории за действие
Дейностите по проекта WATERPROTECT бяха организирани основно около неговите седем „лаборатории за действие“ — местни коалиции в селскостопански райони, където са установени проблеми с качеството на водата при производството на питейна вода. „Проучихме случаи, при които са налице различия в селскостопанските практики, климата, нивата на осведоменост на земеделските стопани и мащаба на стопанствата и съоръженията за питейна вода. И така създадохме нашите седем лаборатории за действие, вариращи от малки земеделски стопанства в Ирландия, които оказват въздействие върху частните кладенци за подземни води, до големи площи, които могат да застрашат снабдяването с питейна вода на голям град. Други примери включват земеделски стопани с ниска степен на екологична осведоменост относно собствената си земеделска дейност и продукция и добре информирани земеделски стопани, които обмислят начини за оптимално оформление на своите ниви и използване на земята във водосборния басейн за питейна вода“, споделя Ингеборг Йорис. Лабораториите за действие бяха възможност не само за повишаване на осведомеността и за популяризиране на най-добрите практики на управление, но и за събиране на ценни данни с участието на местни заинтересовани страни. Екипът на проекта разработи инструменти за сътрудничество и управление, които предоставят информация на местните коалиции и теми за обсъждане. Ингеборг Йорис е убеден, че всички тези усилия, в крайна сметка, ще допринесат за предприемане на повече действия на местно равнище. Освен това благотворното въздействие на проекта не трябва да се ограничава до седемте избрани региона. Ингеборг Йорис и другите партньори по проекта изготвиха писмени насоки относно използването на подхода на ангажиране на множество участници, разработен в рамките на проекта, така че той да може да се приложи и в други региони. Междувременно вече започнаха да се проявяват резултатите от работата на лабораториите за действие. В Белгия например продължава работата с местното дружество за снабдяване с питейна вода, което предоставя на земеделските стопани финансова подкрепа за изпълнението на мерки по проекта WATERPROTECT. В Румъния партньорите си поставиха за задача да разработят екотуристическа дестинация. В Ирландия и Испания стартираха нови регионални и национални проекти. В същото време, по инициатива на организации на земеделските стопани и консултантски организации, продължават демонстрациите на най-добри практики в други водосборни райони в Ирландия и Италия. Проектът приключи през септември 2020 г., но общността на WATERPROTECT продължава да е активна и на равнището на ЕС благодарение на форум, създаден с цел обмен на опит и принос за бъдещи действия и научни изследвания.
Keywords
TERPROTECT, прясна вода, питейна вода, земеделски стопани, селско стопанство, пестициди, хранително вещество, рамкова директива за водите
