Надграждане на постигнатото от SIMSEA за разгадаване на мистериите на Черно море
Прилагането на екосистемни модели за всички европейски регионални морета беше задача, поета от Съвместния изследователски център (СИЦ), но Черно море се оказа особено проблематично. „В продължение на няколко години сложната хидродинамика на Черно море пребори усилията ни и дори доведе до неуспешно докторантско изследване“, заявява Адолф Щипс от СИЦ, който в момента отговаря за морското моделиране. „В крайна сметка успяхме да приложим първо хидродинамичния модел на Черно море, а по-късно и биогеохимичния модел, включвайки инвазивни видове медузи и по този начин завършихме цялостните си европейски инструменти за морско моделиране“.
Надграждане на модела на SIMSEA
Самият проект SIMSEA (Scenario simulations of the changing Black Sea ecosystem) беше индивидуална стипендия по линия на „Мария Склодовска-Кюри“, предоставена на българската изследователка Светла Миладинова, която се доказа като безценно допълнение към екипа по моделиране на СИЦ. „Когато се присъединих към екипа, който по времето на SIMSEA се състоеше само от трима души, те бяха чудесни, помогнаха ми да започна изследването и бяха там, за да ме водят през целия проект“, обяснява тя. „И поради успеха му продължих да работя в тясно сътрудничество с тях“. По-конкретно, в момента тя проучва съдбата на замърсителите и разпространението на плаващи отломки в Черно море. „Тези текущи проучвания определено са базирани върху основите на постигнатото в SIMSEA и това ще ме занимава в обозримо бъдеще“. По-специално, тези нови проучвания са възможни благодарение на разширяването на модела на SIMSEA с инструменти, които могат да симулират транспортирането на морски плаващи отпадъци, както и на адвекцията и дифузията на замърсители, които обикновено попадат в морето от реки.
По-широко въздействие на политиката
Постигнатото от SIMSEA се използва също и от политическа гледна точка. Понастоящем Щипс и неговият екип подкрепят ГД „Околна среда“ на Европейската комисия, като използват инструменти за моделиране на сладководни и морски води, за да наблюдават процеса на прилагане на политиката, да оценяват мерките, предложени от държавите членки на ЕС, и да предоставят научни консултации за всички европейски регионални морета. „Що се отнася конкретно до Черно море, току-що подписахме голям договор с ГД„ Околна среда“ за подкрепа на нашата работа с тях до 2023 г.“, коментира Щипс. Но въпреки активната им работа напоследък, Щипс признава, че Черно море, в сравнение с другите регионални морета (Балтийско и Северно), определено е много по-малко познато и изследвано, така че все още има много възможности за изследване, отворени за по-нататъшно проучване. СИЦ обаче се фокусира върху научни въпроси от значение за политиката, като цъфтежа на водорасли, морските отпадъци, замърсителите и прекомерния риболов. „И накрая, току-що започнахме да работим по разработването и внедряването на хранителен уеб модел за Черно море, включващ риби, костенурки, делфини и морски птици, който е тясно свързан с нашия биогеохимичен модел, който първоначално разработихме при работата си по SIMSEA“, заключава Щипс. И въпреки че Черно море наистина продължава да крие много загадки сред мрачните си дълбини, научната работа на Щипс, Миладинова и колегите им от СИЦ определено допринася за разкриването на неговите тайни и за опознаването на едно от най-важните европейски морета.
Keywords
SIMSEA, Черно море, екосистема, инвазия, видове, замърсители, морски отпадъци, замърсяващи вещества