България: инвестиции в информационни и комуникационни технологии за растеж на малките и средни предприятия
България разполага с втория в света най-бърз широколентов достъп след Южна Корея, и с най-големия ИКТ сектор в югоизточна Европа, който генерира 10 % от националния БВП. Българските МСП — по-специално онези в областта на езиковите технологии — имат голям успех в привличането на финансиране от ЕС. Над 30 % от българските партньори в проекти на ЕС са МСП, като средно за ЕС тази цифра е 16 %. Българските МСП надминават очакванията, като създават ново поколение предприемачи и ИКТ специалисти, и изграждат вече значителната дигитална мощ на държавата. „Светът бързо преминава към модел на дигитализирана икономика и за да бъдеш „на ти“ с днешните информационни технологии, трябва вече да си част от утрешния дигитален пазар“, заявява Гергана Паси, „дигитален шампион“ и бивш министър на България по европейските въпроси. „За да запази своята конкурентност, ЕС трябва да насърчава иновациите на ИКТ и новите и ентусиазирани кадри, необходими за реализирането им. Начинът за постигане на това е финансирането на научноизследователска и развойна дейност“. Българските ИКТ дружества ни помагат да осъзнаем света В момента над 15 млн. евро финансиране от ЕС се поделя между 66 проекта и 89 сътрудници в България. Много от тези партньори са МСП, така че инвестициите помагат за насърчаване на растежа на българския пазар на труда в областта на ИКТ, както и за подпомагане на развитието на ценна интелектуална собственост. Един от най-плодовитите партньори в тези проекти е дружеството Онтотекст. „Онтотекст“, с едва 55 служители, създава някои от най-модерните семантични технологии за уеб мрежата. Тези технологии помагат за разбирането на огромното количество информация, налична онлайн. Например „Онтотекст“ е проектен партньор по проекта PHEME. Фемите, наричани още „интернет клюки“, са често срещани в социалните медии. Независимо дали става въпрос за явна шега или за недоразумение, крайният резултат е един и същ: заблудата се разпространява в социални мрежи като Туитър или Фейсбук и може да се окаже много трудно вярната информация да се отдели от фалшивите истории. „Онтотекст“ работи с осем други партньори в целия ЕС за разработването на интелигентна техника, която да предупреждава потребителите за слухове и заблуди. Експертните познания на „Онтотекст“ в търсенето на значения в онлайн статии е ключът към успеха на проекта; тяхната технология прави възможно сравняването на съобщения в социални медии с надеждни източници на информация и търсенето на несъответствия. „Онтотекст“ участва също така в проекта KHRESMOI. Четиригодишният проект на стойност 10 млн. евро помага на медицински специалисти да получат достъп и разберат важна информация от изследователски публикации, бележки и медицински изображения, например рентгенови снимки и скенограми. Като предоставя тази информация в лесен за използване формат, проектът улеснява работата на изследователите, на медицинската индустрия, на лекарите, медицинските сестри и пациентите, тъй като ускорява и подобрява вземането на решения по медицински въпроси. Финансиране за изследвания, икономическо развитие „Онтотекст“ е само едно от няколкото български МСП, които играят ключова роля в проекти на ЕС в областта на ИКТ. Инвестициите на ЕС в ИКТ и научноизследователска и развойна дейност носят ползи за дружествата за управление на проекти, разработване на софтуер и благоустройство. „Тетраком ИР“ отговаря за управлението и комерсиализацията на проекта ATLAS. Този проект на стойност 3,3 млн. евро — 50 % осигурени от ЕС — се занимава с предизвикателството за създаване на многоезично съдържание. Управлението на информация на всички 24 официални езика на ЕС например представлява огромно предизвикателство, но проектът ATLAS позволява на организации като университети, библиотеки и предприятия да управляват и публикуват информация на много езици едновременно само с един единствен инструмент. Две български дружества, работещи в сферата на ИКТ, „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп“ ООД и „ИКОМ“ ООД, сътрудничат по проекта HEERO2. Този проект получи 300 000 евро, за да проучи възможността за оборудване на автомобили със системи за установяване на инциденти. Системите, базирани на набор от сензори, вградени в превозното средство, ще сигнализират на службите за спешна помощ за инцидента, дори ако водачът не е в състояние да го направи. Изчислено е, че ако всички водачи в ЕС бъдат убедени да инсталират системата, това може да спести около 20 млрд. евро годишно от финансовото въздействие на пътните злополуки, възлизащо на 160 млрд. евро. Инвестиране в по-добра околна среда. Инвестициите на ЕС в ИКТ помагат също така за повишаване на качеството на живот чрез намаляване на отпадъците и емисиите на парникови газове. Комисията инвестира 3,8 млн. евро в iURBAN, тригодишен проект на стойност 5,6 млн. евро. Проектът използва интелигентни сензори за следене и прогнозиране на потреблението и генерирането на енергия, а две български комунални дружества ръководят проекта в Пловдив, един от двата града в ЕС, избран за пилотна площадка. Също така дружеството за ИТ консултации „Балкан сървисис“ получи финансиране на стойност 300 000 евро за разработване на устройства за радиочестотно проследяване (RFID етикети) за управление на контрола на наличности. „Балкан сървисис“ разработва услуги за интелигентно управление на наличности чрез проследяване на RFID етикети, вградени в макари за кабели, като по този начин се повишава ефективността и се намаляват загубите; интелигентни етикети и интелигентни инвестиции за един по-добър свят. Според най-актуалните анализи и данни, публикувани от „Digital Agenda for Europe“, България показва непрекъснато увеличаване на участието във финансирани от ЕС проекти в областта на ИКТ от 2007 г. насам. България, която взема участие в 83 проекта за периода 2007—2013 г., включващи 55 организации, на обща стойност 19 млн. евро, демонстрира явен интерес към сектори като езикови технологии, интелигентно управление на информация и ИКТ за учене.
Keywords
българия, икт, ес, рп7, мсп, онтотекс