На какво може да ни научи хранителната мрежа по отношение на почвите
Преустановяването на загубата на почвата се превръща в спешна необходимост. Само в Европа лошите практики за управление на земите са причина за загубата на близо 970 милиона тона почва в резултат на ерозия всяка година. За да разработим ефективни стратегии за възстановяване на деградиралите почви, трябва да придобием по-добро разбиране за връзките между структурата на почвата, общностите от организми, живеещи в нея, и начина, по който те разлагат органичните вещества. Проектът AGG-REST-WEB (Let’s restore our soils: using the soil food web to engineer the soil structure and functioning), реализиран с подкрепата на действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“, даде нова представа за връзката между биоразнообразието на почвите и функционирането. Екипът успя да демонстрира, че взаимодействията между консуматорите и храните в почвената хранителна мрежа имат дълбоко въздействие върху физическите свойства на почвата, които от своя страна определят достъпа до храна. „Накратко, кой кого яде, зависи от това кой кого среща в лабиринта на почвата“, обяснява Амандин Ерктан, изследовател по „Мария Склодовска-Кюри“ и водещ изследовател на проекта.
Добавяне на многообразие
Почвената хранителна мрежа е мрежата от хранителни вериги, свързващи организмите, живеещи в почвата. За да проучи как те влияят върху структурата на почвата, екипът проведе два експеримента, в които изучаваха различни видове трофични взаимодействия – връзки с храненето – и тяхното въздействие върху почвата. „Досега въздействието на почвените организми върху физическата структура на почвата беше изследван главно чрез разглеждане на всяка група поотделно, например земни червеи или гъби. Този подход игнорира потенциалните ефекти от взаимодействия в реални почви“, заявява Ерктан. „Показахме, че трофичните взаимодействия са важни за почвената агрегация, което предполага, че стимулирането на възстановяването на деградиралите почви от различни общности от различни части на хранителната мрежа може да помогне за възстановяването на почвените хабитати“.
Цикъл за обратна връзка
Макар че работата първоначално се фокусира върху този аспект, Ерктан скоро осъзнава, че връзката между хранителната мрежа и структурата на почвата може да е двупосочна. „Общите характеристики на почвата често не успяват да обяснят промените в храненето на почвените животни. Озари ме идеята, че структурата на почвата в микромащаб може да обясни вероятността за среща между хранителните ресурси и консуматорите“, коментира тя. Ерктан прави преглед на литературата, за да събере наличните знания по този въпрос. Анализът разкрива, че физическата структура на почвата изглежда определя как организмите могат да усещат и да получават достъп до храна. Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се разберат напълно тези механизми, стратегическата стойност на тези прозрения е огромна: „Те отварят нова интердисциплинарна изследователска пътека, съчетаваща екологията и физиката на почвената хранителна мрежа“.
Съхранение на въглерод
По-нататъшното проучване на тези аспекти може също така да допринесе за борбата с изменението на климата. „Почвата е огромен резервоар за въглерод. Малките промени в съдържанието на въглерод в почвата могат да имат значителни въздействия върху глобалния климат“, добавя Ерктан. Количеството съхраняван въглерод не винаги е пропорционално на органичното вещество, добавено в почвата. Въпреки че все още не разбираме напълно механизмите за съхранение, Ерктан вярва, че несъответствието може да е свързано с ролята на почвената структура за блокиране на достъпа на консуматорите до растителни и животински остатъци. Анализът на тези модели може да ни предостави пътна карта за тяхното коригиране, споделя тя: „Това може да ни помогне да прогнозираме по-добре как промените в практиките за управление на земята влияят върху съхранението на въглерод“.
Keywords
AGG-REST-WEB, структура на почвата, почвена агрегация, почвена хранителна мрежа, трофични взаимодействия, функциониране, биоразнообразие на почвата, съхранение на въглерод, деградирали почви
