Обединяване на научноизследователската общност в региона на Черно море
Черно море, което се използва като комуникационен маршрут още от древногръцката епоха, продължава да служи за връзка между държави. „Черно море не е като Атлантическия океан, който бележи къде свършва Европа“, заявява ръководителят на проекта BLACK SEA HORIZON (Enhanced bi-regional STI cooperation between the EU and the Black Sea Region) Мартин Феликс Гайдушек от австрийския Център за социални иновации (ZSI). „Това е общ европейски ресурс, който сближава държавите в региона. Всички държави са изправени пред сходни предизвикателства, като влошаване на качеството на околната среда, ефективност на ресурсите, водоснабдяване и пречистване на отпадъчните води и достъп до морето като транспортен коридор“. Това е също така регион, където съществува геополитическо напрежение. Следователно общите цели в областта на науката и технологиите биха могли да допринесат за подпомагане на регионалното политическо и устойчиво икономическо съвместно развитие.
Определяне на общи приоритети
С оглед на това през 2015 г. беше стартиран проектът BLACK SEA HORIZON, за да се насърчи регионалното сътрудничество в областта на науката, технологиите и иновациите (НТИ). „Регионът разполага с 500 000 научни изследователи, 1 500 университета и около 3 000 научноизследователски института“, отбелязва Гайдушек. „Ние осъзнахме, че съвместно бихме могли да постигнем много повече чрез засилена координация между органите за финансиране и чрез по-голяма подкрепа за изследователите, за да получат те достъп до финансиране от ЕС“. Стартираният по-рано проект Black Sea ERA-Net положи основата за засилване на научноизследователското сътрудничество между държавите. Това беше доразвито в рамките на проекта BLACK SEA HORIZON чрез свързване на агенции за финансиране, министерства и изследователи от всички черноморски държави, както и редица държави членки на ЕС. „Първата основна задача на проекта беше да се стартира диалог по въпросите на НТИ“, добавя Гайдушек. „Нашата цел не беше да разработим стратегическа програма за научни изследвания, а по-скоро да набележим конкретни действия за насърчаване на сътрудничеството“. Като начало бяха определени три ключови тематични области, които са от значение за всички черноморски държави: устойчиво селско стопанство, ефективност на водните ресурси, приложна химия и интелигентни материали. „Тези области са наистина важни за всички държави, като са необходими подходящ капацитет и възможност за по-интензивно научноизследователско сътрудничество“, отбелязва Гайдушек. „Например Грузия, Молдова и Украйна работят съвместно за подобряване на отглеждането на култури. Учените в Армения, Азербайджан и България постигнаха чрез детоксификация напредък в подобряването на качеството на водите с цел намаляване на увреждането на почвите. Руските учени са първите, които експериментират с нови мембрани за горивни клетки“. Бяха разработени насоки за създаването на регионални промишлени научноизследователски клъстери – институти и предприятия с допълващи се умения и общи интереси. Заинтересовани страни в сферата на научноизследователската и развойната дейност бяха поканени на семинари и конференции, за да обсъдят как по-добре да се координират инвестициите в областта на научните изследвания. „Изключително важно за преодоляването на геополитическите различия беше изграждането на доверие“, обяснява Гайдушек. „Разгледахме и начините за насърчаване на по-голяма мобилност на изследователите от черноморските държави в рамките на ЕС“.
Изграждане на научноизследователски капацитет
Проектът успя да насърчи черноморските държави да участват директно във финансирани от ЕС проекти и послужи като вдъхновение за нови проекти за сътрудничество, като Black Sea CONNECT. След стартирането на проекта е отчетено увеличаване с поне 10 % на броя на предложенията за проекти, включващи партньори от черноморски държави извън ЕС. По време на лятно училище, организирано по програма „Хоризонт 2020“, успешно бяха обучени 25 млади изследователи от черноморски държави извън ЕС, което ги подготви да участват в бъдещи научноизследователски проекти, финансирани от ЕС. В рамките на проекта успешно бяха идентифицирани поне 30 промишлени изследователски клъстера в държавите партньори. Около 15 ръководители на промишлени клъстери от региона на Черно море бяха обучени и свързани с ръководители от държави членки на ЕС. Партньорството, състоящо се от 19 партньори в региона, включително партньори от Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, разкри нови хоризонти за младите изследователи в региона. „Искахме да създадем нови възможности, за да насърчим следващото поколение да бъде двигател на промяната“, заяви координаторът. „За да стане това реалност, трябва да има по-голяма яснота относно ролята на изследователите и насоката на научните изследвания“. Гайдушек вижда също така и многообещаващи развития. „Молдова например е преструктурирала своята система за финансиране на науката и технологиите и е създала специализирана агенция“, добавя той. „В Грузия има по-голяма осведоменост относно темата за социалните иновации и как научните изследвания могат да допринесат за тях. Това наистина е непрекъснат процес.“
Keywords
BLACK SEA HORIZON, сътрудничество, вода, околна среда, транспорт, социални иновации, финансиране, координация, промишлен, научни изследвания
